Да си на 25 години и да се занимаваш с наука в областта на медицината е постижима мечта. Нужни са знания, амбиция, постоянство и верни съмишленици. Това казва Стоимен Димитров, студент 6-ти курс, специалност „Медицина“, в МУ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна.
Бъдещият лекар е избрал за свое професионално призвание ревматологията. Интересите му са в сферите на социалнозначимите ревматични болести, като остеоартрозата, както и на редките заболявания, като автоинфламаторните синдроми и системните васкулити и техните казуистични прояви. До момента той има три пълнoтекстови публикации, 14 резюмета в различни списания, над 10 участия в национални и международни научни конференции.
Стоимен Димитров е рецензент на две международни реферирани списания с Impact Factor – Rheumatology International, което заема едно от челните места в раздел ревматология на международните бази данни Scopus и Web of Science, както и на BMC Rheumatology – реферирано списание с отворен достъп, което разглежда предклинични, транслационни и клинични статии за всички аспекти на превенцията, лечението и управлението на ревматологични заболявания.
В края на 2024 г. студентът бе сред отличените с Годишните поименни награди на Община Варна за успехи в науката.
Първата искра:
„За мен това беше първата лекция в първи курс по „Цитология“. Водеше я проф. Антон Тончев от Катедрата по анатомия. Тъкмо бях взел кандидат-студентските изпити с отличен, мислех си, че съм много умен. Колкото повече обаче слушах, толкова по-ясно осъзнавах колко малко знам. До края на лекцията реших, че искам да стана асистент в университета и да се занимавам с наука, а на третата лекция си поставих за цел да стана професор. Помня тази буря от емоции и вълнения, която ме завладя тогава“, смее се днес Стоимен.
Втората стъпка:
„Да намериш своето място в медицината и да попаднеш на всеотдаен научен ръководител е следващата важна стъпка, която трябва да направиш. Преподавателят ни по „Пропедевтика на вътрешните болести“ в МУ – Варна д-р Георги Герганов беше много вдъхновяващ, но окончателно решение за ревматологията взех в 4-ти курс. В началото бях повече практически ориентиран, после осъзнах, че ревматология без наука не става. Тя е млада специалност в България, развива се с бързи темпове и ако не ги следваш, изоставаш“, споделя Стоимен Димитров.
На терен:
За да съчетава теорията от университета с практиката, преди две години Стоимен започва работа на доброволни начала в Клиниката по ревматология в УМБАЛ „Света Марина“ – Варна. Разчита на мотивиращата подкрепа на своите ментори – доц. Цветослав Георгиев и проф. Златимир Коларов, за да се развива и в научната сфера.
Започнал с описание на различни клинични случаи. Така придобил опит откъде и как да намира, тегли, обработва и анализира необходимата му информация. После продължил с по-сложните форми на научни текстове, а в момента се занимава с разработване на литературни обзори. „Надявам се скоро да започна и със систематичните обзори, за които се използват повече статистически данни“, казва той.
Наука срещу скука:
„Науката за мен е една от движещите сили не само в медицината, а изобщо в човешкото развитие. От дете искам да бъда част от нея – да творя, да откривам нови неща, да бъда полезен за обществото. Процесът, свързан с научната дейност, е труден, но носи огромно удовлетворение. Човек трябва да бъде упорит, креативен, да не се отказва, но и да се забавлява. Предизвиквайте себе си, излизайте от зоната си на комфорт, импровизирайте, защото най-големите открития стават често случайно. Различни хора сме, затова медицината е толкова цветна“, казва Стоимен Димитров.
Самият той не спира с провокациите към себе си – трета година е демонстратор по „Пропедевтика на вътрешните болести“, защото иска да пали искрата в по-младите си колеги. Вълнува се от музика и философия, пише есета и е част от Съюза на писателите-лекари в България. Вярва, че с упоритост и страст към медицината дори най-смелите мечти могат да се превърнат в реалност. Например, някоя молекула или рецептор един ден да бъде кръстена на него 😉
Гледайте видео репортаж тук.
