На 26 октомври православната църква почита свети великомъченик Димитър Солунски. Празникът е свързан с редица български народни традиции и се смята за символичен преход от есента към зимата.
На 26 октомври Българската православна църква отбелязва Димитровден – деня на свети великомъченик Димитър Солунски. Той е сред най-почитаните християнски светци и се приема за покровител на строителите, занаятчиите и земеделците.
Според християнската традиция свети Димитър е живял през III век в Солун. Заради християнската си вяра бил преследван и загинал мъченически. В православната иконография често е изобразяван на кон, а в народните представи е свързван със застудяването и настъпването на зимата.
Димитровден в народните вярвания
В българския народен календар Димитровден бележи края на активната земеделска работа и началото на зимния период. Съществува поверието, че от този ден започва зимата, а времето на празника предсказва каква ще бъде тя.
Народната поговорка „Георги лято носи, Димитър – зима“ отразява връзката между двата големи празника – Гергьовден през пролетта и Димитровден през есента.
Традиционно на Димитровден стопаните приключвали с полската работа, разплащали се с работниците и наемали помощници за следващата година. В миналото около празника се организирали събори, пазари и семейни тържества.
Какво се слага на трапезата?
На празничната трапеза традиционно присъстват ястия с месо, варена царевица, пита и сезонни продукти. В някои райони се приготвя курбан или печено ястие, а семействата се събират около общата трапеза.
Димитровден е и повод за празник на всички, които носят имената Димитър, Димитрина, Димо, Димка, Димчо, Митко и техните производни.
На този ден именниците приемат поздравления от близки и приятели, а пожеланията са за здраве, благополучие и успех през настъпващата зима.
Честит Димитровден на всички именици! Нека празникът донесе здраве, топлина и благоденствие във всеки дом!
