На 2 ноември 1885 г., след Съединението на Княжество България и Източна Румелия, Сърбия обявява война на България. Докато българската армия води решителни сражения при Сливница, по река Дунав се разгръща друга важна битка – за доставката на войници, продоволствия, оръжие и боеприпаси.
Корабите на Дунавската флотилия имат ключова роля в осигуряването на българските военни части. Те превозват войници, доброволци и санитарни екипи, доставят боеприпаси, пренасят заповеди и подпомагат разузнаването.
Според историческите сведения параходът „Голубчик“ извършва 45 двойни рейса, „Александър I“ – 35, „Опит“ – 28, а „Взрив“ – 10. Въпреки рисковете екипажите изпълняват задачите си без загуби.
Особено интересна е историята на парахода „Голубчик“. Неговият капитан – руският политически емигрант мичман Владимир Луцки, използва хитри тактически похвати, за да заблуди противника. Корабът е пребоядисан, името му е сменено, издигнат е чужд флаг, а екипажът се преоблича в цивилни дрехи.
Парните катери също имат своя принос. Сред тях се отличава „Мотала“, чийто екипаж пленява сръбски ветроход с провизии за противниковите войски, както и плавателен съд с разузнавателна група.
Сръбско-българската война се превръща в първото сериозно бойно изпитание за Българския военен флот. Дунавската флотилия доказва значението си чрез транспортната, съобщителната, охранителната и разузнавателната си дейност.
Военноморският музей във Варна кани посетителите да открият още истории за морското минало на България и за хората и корабите, оставили следа в него.
Музеят приема посетители от вторник до събота, между 10:00 и 18:00 ч., като касата работи до 17:30 ч.
