Тазгодишната великденска трапеза в България ще бъде средно с около 11% по-скъпа спрямо 2025 г., показват данни на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) към КНСБ.
Основният фактор за поскъпването е цената на агнешкото месо, която нараства с около 20% на годишна база – от приблизително 26 лв./кг през април 2025 г. до около 15,99 евро за килограм тази година.
Сред най-търсените козунаци в търговската мрежа остават традиционният и шоколадовият, които се предлагат съответно за около 2,70 евро и 3,99 евро за разфасовки от 400–500 г.
Най-сериозно увеличение се отчита при продуктите за традиционната зелена салата. Цената на марулята е нараснала с над 100% спрямо миналата година, като една бройка струва между 1 и 1,20 евро. Яйцата също са значително по-скъпи – кора от 30 броя е поскъпнала с около 33%.
Към основните разходи се добавят и други традиционни продукти като питка, дроб сарма, вино и безалкохолни напитки. Така общата стойност на празничната трапеза за четиричленно семейство достига около 64 евро (125 лв.).
За сравнение, през 2025 г. същата кошница е струвала около 113 лв., а през 2024 г. – около 110 лв., което показва устойчива тенденция на поскъпване.
Според експертите предоставените великденски добавки за пенсионери не са достатъчни. Сумата от 50 евро покрива около 78% от необходимите средства за празничната трапеза, докато добавката от 20 евро за пенсионерите с по-високи доходи покрива едва около 31%. Това означава, че значителна част от разходите остава за сметка на домакинствата.
Сред основните причини за поскъпването са и външни икономически фактори. Затварянето на Ормузкия проток и напрежението в Близкия изток влияят върху цените на енергийните ресурси. Между януари и април 2026 г. бензин А95 е поскъпнал с около 17,6%, което увеличава разходите в земеделието, транспорта и производството.
Допълнително влияние оказва и ръстът в цените на торовете, както и установяването на по-висока ценова база при редица стоки и услуги, включително заради спекулативни процеси преди въвеждането на еврото.
Според КНСБ предприетите от служебното правителство мерки за подкрепа са стъпка в правилната посока, но не разпределят достатъчно равномерно помощта между бизнеса и домакинствата. От синдиката настояват за допълнителни мерки и по-широк диалог със социалните партньори.